Пътна карта за бъдещето на Палестина

Докато Израел продължава войната си против Газа, която предизвиква загуба на живот и разселване в мащаб, който докара до определянето й като „ геноцид “ от разнообразни специалисти палестинската освободителна битка е в сериозен миг.

Въпреки че безспорно признават значимостта на сегашния миг, палестинските политически фракции, в това число Хамас и Фатах апропо, наподобява неспособни да се обединят и да изложат поредна и реалистична визия за бъдещето на Палестина. За тях е неотложно да загърбят разликите си, да признаят моралните си отговорности към нацията и да се съберат, с цел да изработят ясна тактика за наново обединяване на палестинския народ. Подобна тактика би трябвало освен да осуети добре дефинирания и намерено обсъждан проект на Израел за етническо пречистване на Газа и отделянето й от палестинската татковина, само че и да отговори на израелските старания да разсели палестинците от Западния бряг и самия Израел.

Като палестинец от Газа, имам вяра, че в този миг от спора са назрели благоприятни условия за преустановяване на продължаващата война в Газа, сливане на палестинските фракции и пускане на нов политически път към края окупацията. Има 10 ясни стъпки, които могат и би трябвало да бъдат подхванати, като се стартира от палестинските водачи, с цел да реализираме това и да сложим нашата нация на пряк път към правдивост, мир и държавност:

Първо и най-важно, всички палестински фракции би трябвало да се ангажират с осъществяването и възможното разширение на контрактуваното с посредничеството на Катар съглашение за замяна на израелски пленници в Газа за палестински пандизчии в израелски затвори. Хамас би трябвало да заявява своето приемане и ангажимент към съглашението за помиряване с Фатах, което подписа в Кайро през 2017 година Тя би трябвало да призове палестинската власт да поеме своите отговорности в Газа и също по този начин да удостовери уговорката на съпротивителните фракции в Газа към всички съглашения, подписани от Палестина Организация за избавление (ООП). За да противодействат на разрушителните следвоенни проекти на Израел за Газа, палестинските водачи би трябвало да основат краткотраен директорски съвет за Ивицата, включващ технократи от района. Целият някогашен личен състав на Палестинските управляващи от Газа, в това число полицията, би трябвало да бъде свикан да се върне към отговорностите си. Този проект би трябвало да включва също задържане на цивилни чиновници на Хамас, в това число полицията. Реинтегрирането на бойци и оръжие на Хамас в силите на Палестинската власт след края на войната също би трябвало да остане под внимание. Хамас би трябвало обществено да признае мирните съглашения, подписани сред Израел и Организацията за избавление на Палестина (ООП) като основа за кротичък развой, и да се съгласи с насрочването на избори за цялата палестинска територия в границите на една година. В подмяна Израел би трябвало да бъде притиснат да признае реформирания Хамас като съществена палестинска политическа секта и страна в бъдещите договаряния. ООП би трябвало да бъде реактивирана и реформирана по метод, който да подсигурява представителството на всички палестински партии и съставни елементи в нейните структури. Особено внимание би трябвало да се сложи върху овластяването на младите палестинци, както мъже, по този начин и дами, да поемат поредни функции в организацията и да имат думата в бъдещето на Палестина. Реформираната ООП би трябвало да включва освен Фатах, Хамас и други фракции на ООП, само че и представители на палестинската диаспора, както и самостоятелни представители от цялата страна. Членовете на организацията би трябвало да бъдат преизбирани на всеки четири години в свободни и почтени избори и би трябвало да бъде контрактувано, че организацията ще има последната дума по всички сериозни въпроси, засягащи палестинския народ, до момента в който не бъде основана самостоятелна палестинска страна. Възстановяването на Газа би трябвало да стартира неотложно под интернационално и арабско наблюдаване. Докато интернационалната общественост би трябвало да способства за финансирането на плана, главната тежест на финансовата тежест би трябвало да бъде трансферирана върху Израел като окупационна мощ, виновна за причиняването на разрушенията. Усилията за възобновяване би трябвало да се употребяват, с цел да изведе Газа на пътя към реализиране на резистентен стопански напредък. Той също по този начин би трябвало да има за цел да се оправи с бързото привършване на екологичните запаси на Ивицата вследствие на окупацията, в това число проблеми, свързани с дефицит на вода и електричество, свиващи се риболовни зони и заличаване на земеделска земя, наред с други. Израел би трябвало да бъде принуден да сътвори компенсационен фонд за фамилиите – както израелски, по този начин и палестински – жертви на неговите войни, експанзии и окупация. Западните страни възприеха концепцията, че Русия ще бъде принудена да заплати за войната си в Украйна, а Украйна ще бъде възобновена благодарение на замразени съветски активи. Палестинското управление би трябвало да упорства същата отговорност да бъде наложена и на Израел. Международни наблюдаващи би трябвало да бъдат ситуирани по границите на Израел, с цел да се предотвратят борби. Turkiye [Турция], която е призната като почтен медиатор от палестинците и има мощни връзки със Запада и Израел като член на НАТО, може да бъде помолена да поеме тази значима отговорност. Обсадата на Газа би трябвало да бъде вдигната, изцяло и абсолютно, като нейните гранични пунктове, летища и пристанища се отворят още веднъж и жителите й би трябвало да получат цялостна независимост на придвижване. Трябва също по този начин да бъде открит непрекъснат и сигурен проход сред Газа и Западния бряг. Турция също може да играе решаваща роля в отварянето на Газа към света посредством определяне на морски и въздушни мостове за възобновяване и развиване. Израел би трябвало да бъде подложен на напън неотложно и абсолютно да спре всички свои заселнически действия и да стартира всеобхватни договаряния за преустановяване на своята окупация под егидата на Организация на обединените нации, въз основа на границите от 1967 година, и в границите на авансово избран период от не повече от три години. Арабската лига би трябвало да продължи да упорства за своята Арабска мирна самодейност от 2002 година, която приканва всички арабски страни да признаят и възстановяват връзките с Израел в подмяна на основаването на палестинска страна на границите от 1967 година със столица Източен Йерусалим. Всички по-нататъшни опити за нормализиране би трябвало да бъдат замразени, до момента в който това не бъде реализирано. И най-после, в случай че този политически път към резистентен мир и почтено взаимно битие се провали или се сблъска със забележителна спънка, реформираната ООП, която се държи под надзор от палестинския народ посредством постоянни избори, би трябвало да бъде призната като единствен индивид, който може да вземе решение за бъдещата посока и естеството на палестинската битка за избавление.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.